XX век създаде две чудовища: нацизма и комунизма. Днес никой здравомислещ човек не би се осмелил да защити нацизма. Мнозина обаче все още оправдават комунизма – режим, погубил над 100 милиона души по света.

През 1944 г. комунизмът бе насилствено наложен в България. Терорът последва незабавно и продължи твърде дълго. Хиляди бяха избити или пратени по затвори и лагери, понеже бяха заможни, образовани, компетентни, политически ‘опасни’или без каквато и да било причина. Там те ставаха жертва на свирепа, неописуема жестокост. Мнозина загинаха или се пречупиха духом. Някои успяха да оцелеят...

Комунизмът в България започна да се разпада през 1989 г. и Васко Кръпката изпя: „Комунизмът си отива – спете спокойно, деца!” Децата днес живеят в блажено неведение относно миналото. Тяхното незнание е щастливо, но и опасно. Те трябва да знаят и помнят какво се е случило в името на тяхното „светло бъдеще,” за да не се повтори никога историята на комунизма. За да спят спокойно утрешните деца.

Текст: Грета Недялкова и Нора Димитрова

 

Повече от 20 години след падането на комунистическите режими в Европа българското общество се провали в опита си да направи адекватна оценка на този период от българската история. Несъстоялата се обективна историческа оценка на „българския комунизъм” се оказва мощна преграда пред желанията на непредубедените изследователи или граждани да „посегнат” към знанието за собственото си минало. Ние възприехме подхода да се справим с този проблем, като го „опознаем до дъно”, колкото и мъчително да е това. Опознаването на премълчаваната и най-болезнена страна на тоталитарния режим – „репресиите” има преди всичко терапевтичен ефект, чрез който цялото общество може да разбере същността на комунистическата система. 

Архивът на репресивния орган на българската комунистическа партия (Държавна сигурност) вече е почти изцяло достъпен. Издават се документални сборници и исторически изследвания върху неговата структура, задачи и дейност. Но чрез тези документи ние придобиваме представа за репресиите само повърхностно, от инструментите на комунистическата държава. Сдобивайки се с информация „от долу”, от „наковалнята”, върху която „чукът” на репресията се е стоварил ние можем да придобием реална представа за характера на тази система. Такава информация се съдържа в архива на „Съюз Истина”, който ни беше любезно предоставен от Дянко и Георги Маркови. Този изключително ценен архив съдържа документи (присъди, решения, смъртни актове) и лични свидетелства на репресирани български граждани. Интегрирането на този архив към интернет портала дава възможност на виртуалния паметник да се превърне в първия български електронен и общодостъпен архив на жертвите на комунизма.

Текст: Мариан Гяурски  

                                                                                                                                                                                                    

Това е виртуален паметник, архив и просопография на всички досега известни жертви на комунистическия режим на българска земя.

 

Погубени от комунистическия режим на българска земя

 


Снимка: Еран Лупу

В столицата на Съединените американски щати Вашингтон в близост до Капитолия бе издигнат монумент в памет на жертвите на комунизма, представляващ статуя на Богинята на демокрацията. Средствата за неговото построяване са събрани от американския Фонд в памет на жертвите на комунизма. Сред най-големите дарители са общностите на имигранти от източноевропейските страни. Бронзовата фигура е подобна на тази, която китайски студенти направиха на площад "Тянанмън" в Пекин.

LAYOUT_MONUMENT

ПОКЛОНИ СЕ, БЪЛГАРИНО!
В ТАЗИ СТЕНА Е ВГРАДЕНО СТРАДАНИЕТО НА НАШИЯ НАРОД.
МЕМОРИАЛЪТ Е ИЗДИГНАТ В ПАМЕТ НА НАШИТЕ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР: ЛИШЕНИТЕ ОТ ЖИВОТ,
БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ,
ИЗПРАТЕНИТЕ НА РАЗСТРЕЛ ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИЯ "НАРОДЕН СЪД".
ТОЙ НАПОМНЯ ЗА ЛАГЕРИСТИТЕ, ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЗАТВОРНИЦИ,
ИЗСЕЛЕНИТЕ, ПОДЛОЖЕНИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ РЕПРЕСИИ И
ТЕХНИТЕ ЗЛОЧЕСТИ СЕМЕЙСТВА И БЛИЗКИ.
НЕКА СПОМЕНЪТ ЗА НЕВИННО ПРОЛЯТАТА КРЪВ
ГОРИ СЪРЦАТА НИ КАТО ВЕЧЕН ОГЪН.
НЕКА МИНАЛОТО ДА НЕ СЕ ПОВТАРЯ!

УСПОКОЙ, ГОСПОДИ, ДУШИТЕ НА ТВОИТЕ МЪЧЕНИЦИ.
ВЪЗДАЙ ИМ ТВОЯТА ПРАВДА.
ПРИЕМИ ГИ ЗА НАШИ ЗАСТЪПНИЦИ, СВЕТИ И БЕЗСМЪРТНИ -
СЕГА И ВО ВЕКИ ВЕКОВ. АМИН.

Надпис на стената с имена на жертви на комунизма край параклиса, построен в столицата на България.
Автори: Архитекти Атанас Тодоров и Димитър Кръстев.